Една бедна вдовица живеела сама, тъй като единственият ѝ син заминал да търси късмета си по чужди земи. И вече няколко години майката нямала никакви новини от него. Тя много се тревожела за детето си и всеки ден отправяла горещи молитви към Бога да се прибере живо и здраво.

Един ден жената решила, че молитвите ѝ не са достатъчни и че е добре да ги подкрепи с милостиня за бедните. Затова започнала всеки ден да пече по два хляба – единия оставяла за себе си, а другия слагала в една торба и я закачала на вратата. И когато покрай дома ѝ минавали бедни хора, вземали хляба и я благославяли.

Една сутрин, докато закачала торбата с втория хляб, жената забелязала дрипав гърбав старец да се върти покрай оградата. След малко той се приближил и взел хляба. Но вместо думи на благодарност, гърбушкото промърморил:

– Всяко зло, което правите, остава при вас. Всяко добро се връща при вас.

През следващите няколко дни се повтаряла същата сцена и жената започнала да се ядосва:

– Не стига че идва рано-рано, за да изпревари всички други, и не оставя никого освен него да вземе хляба, ами на всичкото отгоре не казва и една добра дума! Само мърмори под носа си някакви глупости...

Минали няколко седмици, през които гърбушкото неизменно минавал всяка сутрин покрай дома ѝ. Накрая жената сериозно се разгневила на стареца и решила да се отърве от него.
– Не мога да понасям повече този противен гърбав старец – казала си тя. – Ще сложа в хляба една отровна трева, за да ми се махне от главата веднъж завинаги.

Но на сутринта, докато приготвяла отровния хляб, ръцете ѝ се разтреперили и тя се ужасила от намерението си.
– Господи, прости ми... – прошепнала тя. – Аз съм една глупава жена, която не знае какво върши!

Изхвърлила отровната билка и замесила двата хляба както обикновено. А малко след като закачила торбата, гърбушкото отново се появил и както всяка сутрин взел хляба.

– Всяко зло, което правите, остава при вас. Всяко добро се връща при вас – промърморил отново.

Същата вечер жената чула тихо почукване на вратата. Когато отишла да отвори, на прага стоял нейният син. Младият мъж изглеждал ужасно – слаб, изнемощял и облечен в изпокъсани дрехи.

– Мамо, да знаеш, цяло чудо е, че успях да се прибера! – казал той. – Вече бях съвсем близо до вкъщи, но бях толкова изнемощял и гладен, че съм паднал на пътя и съм изгубил съзнание. И сигурно щях да си остана там, ако не ме беше спасил един добър човек. Когато се свестих, до мен стоеше някакъв гърбав старец, който ми даде вода и ме нахрани. Представяш ли си, даде ми цял хляб! Въпреки че изглеждаше доста беден и може би това беше храната му за цял ден.

Жената била страшно развълнувана от неочакваното завръщане на сина си, но когато чула тези думи, пребледняла още повече. В този миг тя осъзнала, че е щяла да отрови собственото си дете...

И си спомнила думите на стареца, които толкова я дразнели...

„Всяко зло, което правите, остава при вас. Всяко добро се връща при вас“.